От Лили Кросъл-Бакстър - BBC

9 март 2020 г.

Концепцията за mottainai обхваща идеята за зачитане на ресурсите и не ги губи, заедно с присъщо признаване на тяхната стойност

Достигайки през гишето, за да ни подмине красиво опакован пакет от домашно приготвени senbei (оризови бисквити), възрастният магазинер се присъедини към нашето възхищение от цветните дизайни. Всяка опаковка е била сгушена в традиционна уаши хартия, която според магазинера може да се използва отново за подаръци или за покриване на бележник. „Mottainai“, наречена тя, докато си тръгнахме, размахвайки пръст с перфектния тон на баба, за да съвпадне.

Повсеместно в ежедневието, mottainai е бил наставление за отпадъци в Япония в продължение на векове, представляващо смислена връзка между артикул и собственик, която е дълбоко вкоренена в будистката култура. Фокусирайки се върху същността на обектите, тя насърчава хората да гледат отвъд нашата култура за изхвърляне и да ценят всеки елемент независимо, добавяйки четвъртото „R“ на „уважение“ към добре познатата мантра за „намаляване, повторна употреба, рециклиране“.

Традиционната опаковка Washi хартия може да се използва повторно за опаковане на подаръци или покриване на бележник (кредит: Лили Crossley-Baxter)

Тъй като устойчивостта се превръща в глобален фокус, нюансът на mottainai предлага алтернативна рамка за връзката ни със света и елементите, които внасяме в него. Докато много устойчиви усилия се фокусират върху бъдещето на планетата като мотиватор, mottainai се вглежда внимателно в самите елементи, вярвайки, че ако оценявате даден елемент на първо място, изобщо няма причина за отпадъци.

Докато често бях чувал фразата, тъй като учителите сръчкани студенти за остатъците от ориз на обяд или използвани като нахален извинение от колеги, които ловят финални картофи от близката чиния, никога не бях чувал да го използва с бъдещето на девствен елемент в ума.

В настоящия климат на активност в областта на околната среда намаляването на отпадъците — било то за еднократна употреба, консумация на храна или енергия — е високо върху колективната съвест. Възхищаван от сложни системи за рециклиране и безупречно чисти градове, Япония може да изглежда, че е успяла да овладее изкуството на трите R, но това възприятие е създало начин на мислене на опасно самодоволство. В действителност Япония е вторият по големина генератор на пластмасови отпадъци на глава от населението в света, произвеждащ повече от целия Европейски съюз.

В лицето на тази глобална криза стойността на една дума като mottainai може лесно да бъде отхвърлена, но продължаващото разпространение в ежедневието в Япония се разглежда от някои като мощен инструмент, готов за повторно използване.

Японските градове са безупречно чисти — но Япония е вторият по големина в света генератор на пластмасови отпадъци (Кредит: Ксавие Арнау/Гети Имиджис)

„Концепцията за mottainai се корени в японската култура, но напоследък има тенденция да не се интересува от това“, обясни Тацуо Нанай, шеф на официалната кампания MOTTAINAI. Неправителствената организация бе създадена след посещението на спечелилия Нобелова награда кенийски природозащитник Варанги Маатаи през 2005 г. с цел съживяване на концепцията. „Тя знаеше за mottainai и беше много впечатлена от концепцията“, каза Нанай, „защото тя изразява много повече от една дума.“

Потенциалната сила на Мотанай се крие в сложното му значение, което черпи от древните будистки вярвания. „Мотай идва от будистката дума, която се отнася до същността на нещата. Тя може да бъде приложена към всичко в нашия физически свят, показвайки, че обектите не съществуват в изолация, а са свързани един с друг“, каза Нанай, добавяйки, че „-nai“ е отрицание, така че „mottainai“ се превръща в израз на тъга от загубата на връзката между две същества, живи и неживи.“

Концепцията за mottainai се корени в японската култура, но напоследък има тенденция да не се грижи за нея

Връзката между собственик и обект е основен елемент на японската култура, отразена във всичко от традиционното ремонтно изкуство на кинцуги до искри на радост, търсена от известния организатор Мари Кондо. Посетителите могат да видят деликатно ремонтирана купа по време на чайна церемония или да се натъкнат на един от ежегодните фестивали, провеждани, за да благодарят на използваните предмети. „Когато нещата вече не могат да бъдат използвани, ние винаги казваме „otsukaresama-deshita!“ към тях; това означава „благодаря ви за упоритата работа“, каза Нанай. Основен пример са церемониите на хари-куйо, където счупените шевни игли се оттеглят и се поставят в меко тофу по време на мрачен паметник, за да им благодарят за службата им.

Вековната изкуството на кинцуги ремонти счупени керамика с красиви шевове от злато (кредит: Рия-takahashi/Гети Имиджис)

В свят на масово производство и консуматорство обаче тези връзки с обектите са трудни за поддържане, подчертавайки увеличеното ни разстояние от околната среда, на която разчитаме. „Хората мислеха, че сме отделени от горите и океаните, че превъзхождаме природата, но екологичната криза събуди съзнанието ни за реалността, че сме част от природата“, каза Нанай.

В страна, изправена пред чести и все по-тежки природни бедствия, тежестта на това разделение се усеща остро. Тази връзка с планетата била подчертана от Маатаи, докато тя обикаляла света, приемайки посланието на Мотанаи заедно с нея. По време на реч при стартирането на Съвета на ООН по правата на човека през 2006 г., тя илюстрира връзката между правата на човека и опазването на околната среда, посочвайки алчността за ограничените ресурси на Земята като „първопричина за повечето конфликти“. След това тя припомни пътуването си до Япония, където научи за мотайнай и урока, който притежава, за да „бъде благодарен, да не губи и да оценява ограничените ресурси“.

Благодарение на Маатаи, екипа на кампанията на Нанай и японските емигранти, концепцията за mottainai бавно се разпространява по целия свят. Виетнам провежда ежегоден фестивал на мотайните, докато кварталът на Лос Анджелис „Малкото Токио го избра като тема за техния проект за регенерация 2016.

Тогава не е изненада, че тазгодишните олимпийски и параолимпийски игри в Токио се използват, за да блестят светлината на прожекторите върху устойчивостта и по-специално неговата версия на mottainai. Наред с използването на възобновяема енергия, като се използват съществуващите стадиони и транспортни системи, както и плановете за компенсиране на въглерода, ще бъдат показани два ясно видими символа: церемониални подиуми ще бъдат изработени от рециклирана пластмаса, събрана от цяла Япония; а всичките 5 000 медала ще бъдат изработени от 100% рециклирани метали, внимателно извлечени от електронни устройства, дарени от членове на обществеността. Чрез използването на лични вещи, а не на промишлени или търговски източници, всяко дарение позволява на бившите собственици на електрониката да почувстват чувство за принос към медалите и събитието като цяло.

Купуването на дрехи втора употреба е важен фактор за намаляване на отпадъците (Кредит: Йошиурара/Гети Имиджис)

Но докато повишаването на международната осведоменост за концепцията е един от приоритетите, разделението на поколенията около мотайнай трябва да бъде преодоляно, ако иска да възвърне влиянието си в Япония.

Като се има предвид обществените промени в Япония през миналия век — от световните войни до огромния технологичен напредък — доцент Misuzu Asari от Университета Киото Graduate School за глобални изследвания на околната среда отбелязва, че „много възрастни хора познават бедността от опита си по време и след войната, и са се научили на „mottainai“ по трудния начин. Хората от по-младото поколение обаче са живели в епохата на материалното изобилие, така че има голяма разлика между възрастните и младите.“ Тя обяснява, че макар изключването на по-младото поколение с присъща стойност на даден артикул би могло да създаде по-минималистичен начин на живот, то вместо това е довело до масова консумация, като предметите са пренебрегнати и лесно заменени.

С цел да се промени това, кампанията MOTTAINAI се фокусира върху децата и техните семейства. Наред с честите бълхи пазари MOTTAINAI, провеждани в Токио, продаващи стоки втора употреба, кампанията управлява и детски пазари, което позволява на децата да продават и купуват играчки и дрехи. „Децата са ключът“, обясни Нанай, показвайки снимки на скорошен пазар, проведен в Токио. „Те знаят, че бъдещето им ще бъде застрашено, затова трябва да им помогнем, както можем.“ При липса на позволени родители и ограничение от 500 йени (£3.50) пазарите са предназначени да учат децата не само на стойността на парите, но и на алтернативите на изхвърлянето на стари предмети.

Upcycling артикули, като например използването на калай като ваза, е отличен начин за намаляване на сумата, изпратена до депото (Кредит: Recep-BG/Getty Images)

С нарастването на населението и недостига на ресурси по света, мъдростта, културата и технологиите ще бъдат необходими за оцеляването

По-екстремна версия на духа на мотайаите може да бъде намерена на Шикоку, четвъртия по големина остров в Япония, където децата са в центъра на мисията на един малък град да се превърне в нулеви отпадъци до 2020 г. Камикацу декларират целта си още през 2003 г. и работят със семейства и училища, за да предложат алтернативи на сметището. Столът Акира Сакано ми показа игра на карти, която тя проектира за местни деца, когато посетих през декември. „Даваме им пет възможности за спасяване на отпадъците: като започнем с повторно използване, след това има ремонт, повторно използване, рециклиране и гниене. Разбира се, не винаги можете да запишете обекта, затова имаме две екстри — да отидем до депото или да откажем стоката на първо място.“

Тази последна възможност, обясни тя, е ключът към нейното послание, когато става въпрос за намаляване на отпадъците. „Като отказвате, това е подобно на mottainai, но е по-скоро как можете да излезете с нова идея да не използвате продукта в началото.“ От обещания да се откажат от играчките за бързо хранене до предлагане на бутилки за многократна употреба, местните деца, участващи ясно са взели посланието присърце.

Градът разполага и със сложна система за рециклиране от 45 части и суап-магазин „Куру-куру“, който досега е намерил нови жилища за повече от 11 тона предмети и управлява проект за преработване на занаятчийски проекти. Сега рециклирайки повече от 80% от отпадъците си, градът е на път да постигне целта си за нулеви отпадъци и приветства стажанти и посетители от Япония и чужбина, за да споделят наученото.

„С нарастването на населението и недостига на ресурси по света мъдростта, културата и технологиите ще бъдат необходими за оцеляването“, каза Асари. От красивата хартия, която сега обхваща моите тетрадки до рециклираните медали да бъдат раздадени на върха пластмасови подиуми, връзката между хора, предмети и света, който споделяме, никога не е била по-важна.